Вълшебни истории
Веднъж един разказвач на вълшебни приказки срещнал една малка самовила.
- Ти коя си? - попитал разказвачът.
- Аз съм Добрава - пазителката на Прошката.
Разказвачът безмълвно се изумил, виждайки пред себе си жива стражница на милосърдието и опрощението. Нежният и образ и добрите и очи го поразили до глъбините на душата му.
- И от какво я пазиш? От посегателство?
Добрава се усмихнала лъчезарно:
- Просто я пазя да не се изгуби!
Подир туй самовилата духнала неочаквано някакъв златист звезден прах в очите на разказвача, всичко се завъртяло и някакви детски гласове, издалече, в хор, запели:
"Не судите, и не будете судимы, не осуждайте, и не будете осуждены, прощайте, и будете прощены!"
Сетне гласовете на дечицата улетели в безметежността, а на тяхно място леко зазвъняла трамвайна мотриса. Денят бавно се пробуждал в неделната утрин.
"Какъв чуден сън!" - си помислил разказвачът на вълшебни приказки и отмахнал някакви странни златни звездици в косата си.
После седнал и написал няколко писма на близки и приятели.