ЗДРАВЕЙ КАК СИ ПРИЯТЕЛЮ 

Любовта им беше безумна като пътешествие без карта.
И мимолетна като вятър.
Разделиха се на една дъждовна гара.
Дъждът отми от перона спомените за тях и пътищата им се разединиха.
Съдбата никога повече не ги събра.

Дорбунд бил военен управител в Ошмяни. Веднъж, като почивал в библиотеката си, за момент го унесло на сън, в който видял една красива стройна девойка с дълги тюркоазени коси, да разглежда картините в Приемната зала. "Простете, Вие коя сте?" - попитал вежливо Дорбунд. "Аз съм Вашата съпруга."- с очарователна усмивка отвърнало момичето. - "Ето това е верителната ми грамота." И му подала една благоухайна роза без бодли.

В тоя момент на вратата на библиотеката се почукало, след което влязъл адютантьт и съобщил, че на визит е пристигнал някакъв важен чиновник от министерството със семейството си.

Когато Дорбунд влязъл в Приемната зала, първото което видял било как една красива стройна девойка с дълги тюркоазени коси разглежда вглъбено картините по стените. В лявата си ръка държала разкошна роза.

Чудно знамение ли, необичайно съновидение ли - не зная какво да кажа. Но, съгласете се, че има нещо в тая история ...

Из сборника "Кратки мистически истории"

Веднъж един юноша от Остромец, къпейки се в Свенторжецкото езеро, като плувал вече обратно към брега, се оплел в някакви огромни водорасли и започнал да се дави. В тая нереално критична ситуация незнайно откъде пред очите му се явило едно чудно красиво дете и младежът ясно го чул да казва: "Не бой се, аз съм с тебе!"

След това юношата почувствал, че отвсякъде го обгърнала някаква неописуема светлина, а сърцето му се изпълнило с неизмерим възторг към Бога. Как се оказал на твърда земя - младежът не си спомня.

Ангел-хранител ли било това красиво детенце, сам Бог ли бил - неизвестно ...

Из сборника "Кратки мистически истории"

Северозападно от Ванденвалай, в местността Подолава, във времето на обряда за призоваване на пролетта и пробуждане на духовете на растенията, казват, че от нищото се появявал някакъв омагьосан замък. Стоял така минутка и после бавно се разтварял обратно във въздуха. Веднъж един любопитен смелчак от Тополин, без много да мисли, прекосил сиянието на призрачната му порта и изчезнал вкупом със замъка. След година, по време на същия тоя обряд за призоваване на пролетта, се появил жив и здрав на една от Подолавските поляни.

Някои хора говорят, че намирайки в Другия свят всички свои споминали се близки и приятели, нашият герой решил да остане там, за да прекара с тях Вечността, но те го разубедили. Други казват, че в Отвъдното срещнал голямата си любов, и, че тя всъщност способствала за завръщането му обратно. Трети пък шептят, че след тая случка смелчакът от Тополин често се изгубвал за по няколко дни и никой го не знаел къде се дява - ама това са хорски сплетни, по моему ...

Из сборника "Кратки мистически истории"

Ако в гората пада дърво и никой не чува падането му, то действително ли е паднало?

Из сборника "Коани" *

* Коанът е загадка или кратка притча, съдържаща проблем, който не се поддава на рационално осмисляне. Един от основните методи, подпомагащи постигането на просветление, съгласно древноизточните натурфилософски концепции.

Ученикът попитал Учителя: "Учителю, какъв трябва да бъде нашият ум, за да достигне просветление?" Учителят отвърнал: "Той трябва да бъде като вода, подобна на гладката повърхност на езеро, която отразява всичко около себе си и изоставя без следи."

Из сборника "Коани" *

* Коанът е загадка или кратка притча, съдържаща проблем, който не се поддава на рационално осмисляне. Един от основните методи, подпомагащи постигането на просветление, съгласно древноизточните натурфилософски концепции.