Вълшебни истории

Веднъж един разказвач на вълшебни истории срещнал стария горски чародей дядо Добролюб. "Добра среща!", "Дал Бог добро!" - поздравили се както си му е реда. 

"Фолклорът е безценно наследие на народната мъдрост. - казал старият вълшебник - Приказките, например, позволяват да проникнем в света на детето, да разберем неговите страхове и преживявания. Разказвайки приказка или четейки я, можем да наблюдаваме реакциите, емоциите и поведението на детето."

Разказвачът на приказки искренно ахнал от поставения на разглеждане въпрос. Все пак, горските вълшебници обичайно изговаряли тайнствени заклинания и правели невиждани чудеса, нали така? А тука хоп - психология!

"Описанието на детските страхове чрез фолклорни текстове - продължил дядо Добролюб - ни дава възможност да разберем по-добре чувствата и преживяванията на детето, както и да намерим начини да се справим с тях. Щото фолклорът ни показва образи на герои, които се сблъскват с различни трудности и опасности, но ги преодоляват благодарение на своята смелост, упоритост и подкрепата на близките си. Това помага на децата да преживеят страховете си и да придобият самочувствие."

Разказвачът на вълшебни истории нямало как да не се съгласи със стария чародей, щото всичко си било точно тъй. Без съмнение фолклорните текстове помагали за идентификацията и описанието на детските страхове, както и предлагали начини за тяхното преодоляване. 

После заухало на люляк и отнейде се понесла птича песен. Старият горски чудотворец посочил с ръка към една малка птичка, която радостно подскачала от клонче на клонче върху близкия дрян. Тя била дословно символ на живота и хармонията в този невероятен свят, където магията и реалността се преплитали, създавайки уникална атмосфера на сътворено чудо.

После иззвънял нечий телефон, затракал минаващ трамвай и разказвачът на вълшебни истории се завърнал в нашия свят, за да посрещне водопроводчика, който трябвало да смени винтила на студената вода.