Вълшебни истории

Веднъж един разказвач на вълшебни приказки срещнал една малка самовила.

- Ти коя си? - попитал разказвачът. 

- Аз съм Добрава - пазителката на Прошката.

Разказвачът безмълвно се изумил, виждайки пред себе си жива стражница на милосърдието и опрощението. Нежният и образ и добрите и очи го поразили до глъбините на душата му.

- И от какво я пазиш? От посегателство?

Добрава се усмихнала лъчезарно: 

- Просто я пазя да не се изгуби!

Подир туй самовилата духнала неочаквано някакъв златист звезден прах в очите на разказвача, всичко се завъртяло и някакви детски гласове, издалече, в хор, запели:

"Не судите, и не будете судимы, не осуждайте, и не будете осуждены, прощайте, и будете прощены!"

Сетне гласовете на дечицата улетели в безметежността, а на тяхно място леко зазвъняла трамвайна мотриса. Денят бавно се пробуждал в неделната утрин.

"Какъв чуден сън!" - си помислил разказвачът на вълшебни приказки и отмахнал някакви странни златни звездици в косата си.

После седнал и написал няколко писма на близки и приятели.